Постинг
25.03.2016 15:28 -
По Шекспир
И седя пак над тоя
Лист, без звук, пожълтял
И се чудя какво да ви кажа, че хора,
Последният бой веч е настал
А пък клепките трепнат надолу в умора
Разделихме се, тъй е, последният път
Във голямото тежко мълчание
И във мен не ревеше на боят лъвът
И във теб не изгрея сияние
Предполагам, надявам се, често това
Е нормално за всякакви хора
Към които не идва по лете сънят
И които не тръпнат в умора
И защото така аз съм звън, педантична
На магаре те веят пък теб
Ний за жалост и май че сме твърде различни
Аз съм струна, а ти си поет.
Та така, че не плача - не плача, не често
Заслужава си мойто страдание
Моят Хамлет си ти, моят личният принц,
А останалото е мълчание.
Иван Вазов - Опълченците на Шипка
Извънземните с лунно затъмнение и Змей с...
Най-тежкият ден от отбраната на Шипка
Извънземните с лунно затъмнение и Змей с...
Най-тежкият ден от отбраната на Шипка
Няма коментари