Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2016 15:28 - По Шекспир
Автор: altar Категория: Поезия   
Прочетен: 557 Коментари: 0 Гласове:
0



И седя пак над тоя Лист, без звук, пожълтял И се чудя какво да ви кажа, че хора, Последният бой веч е настал А пък клепките трепнат надолу в умора Разделихме се, тъй е, последният път Във голямото тежко мълчание И във мен не ревеше на боят лъвът И във теб не изгрея сияние Предполагам, надявам се, често това Е нормално за всякакви хора Към които не идва по лете сънят И които не тръпнат в умора И защото така аз съм звън, педантична На магаре те веят пък теб Ний за жалост и май че сме твърде различни Аз съм струна, а ти си поет. Та така, че не плача - не плача, не често Заслужава си мойто страдание Моят Хамлет си ти, моят личният принц, А останалото е мълчание.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: altar
Категория: Поезия
Прочетен: 23375
Постинги: 25
Коментари: 2
Гласове: 16
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031