Не мога аз със нищо да отричам Че нашата любов си бе голяма Ще липсваш ли? Ще липсваш, да, навярно Във чайките, в морето и във пристана. А в бялата настилка на паважа Остава само да се отрека от тебе И да си кажа честно, че е вярно Прощално ми е някак във туй време. Прощално ми е, а си бяхме толкоз близки И колко нежността ти ме погреба Във дупка между нашите души Ще съжалявам още дълго време