Гробищата пълни са с незаменими хора Ненужен си, сега ли го разбра? Те си имат окови, като тези в затвора Няма шум, нито звук, тишината Ги скрива от всичко И обвива ги в синя мъгла Те са болните хора, сънливците, Безметежните слаби звена.   Те били са от важност за някого Ала вече не са... Тези сухи очи щом покажат се Празнят градове цели за мигове само. Солта От сълзите им съхне по сивите улици И прогаря в душата следи Като него съзреш ли - побягвай Празен поглед във празни стени ще кънти   И когато ти кажа - помни Всеки дух в доживотна умора Всеки важен е, а гробищата непрестанно се пълнят  с незаменими за някого хора