Тишината те смачква
Не можеш да дишаш
Не можеш да мислиш
Да пиеш решаваш, приличаш
На парцал
Избърсал всички гадни
Гнусни
Тротоарни процепи.
Изпълзял си от нищото
Инсомния
Всевишния е неблагосклонен към твоите мъки 
Навън е лирично
Сиво, клонесто
Сгърчващо
Антично
Е това, което те мачка,
Товарът на мисълта
Ставаш животно
Просто - и толкова
Ядеш, пиеш, повръщаш
Пиеш
Повръщаш
Пиеш  
Пиеш
Завръщаш се в някое чуждо вкъщи
Главата ти дращи
Чужда къща
Чуждо страдание
Вече е пролет
Няма упование
Няма надежда
Няма съзнание
Даже това не заслужаваш
Избърсал си най-гнусните канавки 
Със своето чисто намерение да останеш добър
И сега си останал
Сам
Това си останал
Тишината те смачква
Не можеш да дишаш
Не можеш да мислиш
Започваш да пи(ш)еш.