Пак е Септември
И пак си сама
Изоставена
В калните локви на Варна
Със окаляни лодки
И окаяни мисли
Се луташ.
Сама.  

Пак е Септември
Идва есен.
Умира природата 
Дърветата
Душите на хората
Като паветата на Варна
Под дебел пласт асфалт  

Пак е Септември.
Септември е.
Сив
Безнадежден и тъжен
И отчайващо див
Във следите които оставяме с нокти
Вкопчени в лятото
Потъвайки в блатото
На Септември  

Септември е.
Месец на гладните грачещи гларуси по улиците
Сладко от смокини по полиците
На килера със спомените
Отронени
От заминалото лято  

Пак Септември
Пак студ
Сивота
Безнадеждност
И бездна
Сред душите на хората
Отдалечават се
В моравите сълзи на ръждивите 
Трупове на сградите
Шишета от лимонадата
Която сме пили 
И после строшили бутилката
Защото нямаме писмо,
което да пратим по морето  

Но пак е Септември
Това не е важно
Сега сме сами
Утре цели
После сме празни
Септември ще мине
И мъглата ще мине
Но тази в душата, деца
За съжаление
Остава винаги
И расте        
         расте
             расте...
От година...
...на година