Постинг
03.10.2017 20:52 -
Дупка
Автор: altar
Категория: Поезия
Прочетен: 409 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.10.2017 20:58
Прочетен: 409 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 03.10.2017 20:58
Аз съм дупка в леглото.
Най-черното черно
е онази дупка в главата ми
Когато знам че няма да ми се обади
На дървената закачалка в хола е палтото ми
А котката е сгушена в лоното на душата ми
И малко по малко замръзва
Аз съм дупка във кухнята
На масата
С майка ми, с мъжа и и със брат ми
Дупка от цигара от когато бях на четири
И баща ми ни биеше и заключваше
В терасата на първите ми и последни спомени
Аз съм дупка.
Черна съм и толкоз.
Като забравената детска стая
В панеления блок на петия етаж
Където там сега е баба ми и чака
Последния откос
На своята забравена, изтляла младост
Аз съм дупка във един четвъртък
По семейному събрани
Разревани
Гадни
Черни
И издрани спомени от тоз четвъртък
Не ме свърташе
От яд и страх
От дупката на смъртните.
Сега са само десет години по-късно и съм дупка
И е рано още
Да е толкоз мръсно във душата ми
Не е ли рано да усещам как краката ми
пропадат
Как няма да живея още много
И да изпадам в себе си
Аз съм дупка
Жалка
Малка
Като топлийчена глава, отпечатък от цигара, дупка от пирон, дамга
Самосъжалителна
И гнусна
Аз съм дупка във леглото
Черна дупка, алчен черен край,
Изтляло слънце, самосъжалително дълбоко
И самотно в своя земен рай
Мислите ми са пред мене
Песента ми вече е изпята
Залезът е мойто време,
А животът - миг във тишината
Най-черното черно
е онази дупка в главата ми
Когато знам че няма да ми се обади
На дървената закачалка в хола е палтото ми
А котката е сгушена в лоното на душата ми
И малко по малко замръзва
Аз съм дупка във кухнята
На масата
С майка ми, с мъжа и и със брат ми
Дупка от цигара от когато бях на четири
И баща ми ни биеше и заключваше
В терасата на първите ми и последни спомени
Аз съм дупка.
Черна съм и толкоз.
Като забравената детска стая
В панеления блок на петия етаж
Където там сега е баба ми и чака
Последния откос
На своята забравена, изтляла младост
Аз съм дупка във един четвъртък
По семейному събрани
Разревани
Гадни
Черни
И издрани спомени от тоз четвъртък
Не ме свърташе
От яд и страх
От дупката на смъртните.
Сега са само десет години по-късно и съм дупка
И е рано още
Да е толкоз мръсно във душата ми
Не е ли рано да усещам как краката ми
пропадат
Как няма да живея още много
И да изпадам в себе си
Аз съм дупка
Жалка
Малка
Като топлийчена глава, отпечатък от цигара, дупка от пирон, дамга
Самосъжалителна
И гнусна
Аз съм дупка във леглото
Черна дупка, алчен черен край,
Изтляло слънце, самосъжалително дълбоко
И самотно в своя земен рай
Мислите ми са пред мене
Песента ми вече е изпята
Залезът е мойто време,
А животът - миг във тишината
Няма коментари