Капитане, капитане, облачно ли е морето Задава ли се буен, ураганен вятър Сега се приготви, ще давам на заето Когато отлетя в последен кадър От лентата на нашето нещастие И се превърна в кротка, морска пяна А ти ме запечатай във съзнанието си Защото повече не ще да ме познаеш Такъв потъващ кораб не си струва Спасителната лодка е за мене Коварни три пробойни във сърцето ми За теб - една, за нея и за мене А лентата - отдавна изгорена Очите ми - препълнени със спомени Сега ти казвам, че ще давам на заето И капитанът пак последен е на кораба