За жалост нямам думи да опиша Моментите, прашинка в пеизажа Когато двама с тебе посред зима Разхождахме се, как ли да ти кажа Обикнах те във малките минути В замръзналите клонки на дърветата Във топлите ти, нежни пръсти И в дългите разходки край морето С един чадър, едвам под него двамата Прегърнати и мокри във дъжда Студено е, но топло тялото Докосвай ме и аз ще те държа Харесва ми когато сме тъй близо На пейката под лунна светлина Миришем на море, студът ни слива О, слабост, твойто име е жена. Предавам се в изящните ти пръсти В свенливата усмивка ще се губя Далечен град в тъмата - петна пъстри Сега сме заедно, това ми стига.